Уважаеми колеги,

Представяме на Вашето внимание електронния бюлетин на Българската Асоциация за работа от разстояние - БАРР.
Бюлетинът се издава месечно и има за цел да Ви предоставя новостите, актуална информация за събития, семинари и конференции в областта на работата от разстояние.

Съдържание:
1. Да си припомним отново за принципите и преимуществата на гъвкавата работа. Използваме ли ги?
2. Наръчникът за гъвкава работа - направо от сайта на БАРР.
3. Flexible Working Survey 2004
4. Европейски проекти, свързани с работата от разстояние
5. Информация за работното съвещание през април 2004 г. по проекта EEEYMS от програма "Леонардо да Винчи" с участието на БАРР
6. Аутсорсинг на ИКТ услуги в българската публична администрация
7. Европейската комисия ще удължи с четири години програмата Safer Internet
8. Telework in Canada (на английски).

1. Да си припомним отново за принципите и преимуществата на гъвкавата работа. Използваме ли ги?

Основен принцип на гъвкавата работа е премахване на ограниченията по отношение на работното място и работното време чрез използване на съвременните информационни и комуникационни технологии.
Главните преимущества на гъвкавата работа са:
1. За работодателя:

• По-висока производителност на работещите, която се получава от по-добрата работа – отплата за по-високото доверие на ръководителя работещият да има гъвкаво работно място и време; по-добри условия за работа от дома или от офиса на клиента; избягване на прекъсванията в края на работното време; полагане на повече труд в периоди, когато има срочна работа, за сметка на други периоди;
• по-лесен достъп до квалифицирани специалисти (access to skills), ако те живеят на друго място; 
• запазване на квалифицирани специалисти, ако заболеят, излязат в отпуск по майчинство или ако по семейни или други причини се налага те да заминат в друго населено място;
• повече възможности за намиране на нови поръчки; поемане на задачи от други региони или даже от други страни (outsourcing), извършване на част от работата в офиса на клиента;
• ползване на по-малко работни помещения и в резултат намаляване на разходите за наем и поддръжка (чистене, отопление, осветление, вода и др.) на офиса;
• по-малко загуби от прекъсване на работата поради лошо време, стачки,  транспортни проблеми, по-малко загуби от отпуски по болест;
• по-лесно използване на самонаети лица (freelancers);
• по-лесно коопериране с други фирми за поемане на по-големи задачи.

2. За работещия:

• по-добър баланс между работата и семейния живот;
• запазване на работата при необходимост от преместване на друго място;
• пестене на време, разходи и нерви за пътуване до и от работата;
• при необходимост от ходене на работа със собствено превозно средство – намаляване на разходи и нерви за търсене на място за паркиране;
• намаляване на разходите за обеди и по-добра храна у дома;
• възможност да работи, ако е болен или инвалид.

3. За обществото:

• намаляване на общото време и ресурси за пътуване до/от работа и в резултат: по-малко натоварване на транспортните артерии, по-малко шум и по-малко вредни газове в атмосферата, по-малко пари за градския транспорт (който почти навсякъде е субсидиран);
• по-малко необходимост от пътуване въобще: мобилните комуникации, телеконференции, видеоконференции, електронна поща и Интернет струват все по-евтино и могат да намалят разходите за командировки;
• създаване на равни възможности за инвалидите, хронично болните, майките с малки деца, хората от малцинствата и други от така наречените “disadvantaged groups” да работят както другите хора;
• гъвкавата работа подпомага регионалното развитие, създава работни места в малките градове и селата, където има добри специалисти в дадени области, но за които там няма подходяща работа; 
• малките и средни предприятия, които са основен фактор в развитието на  всяка икономика, получават нови възможности за гъвкаво наемане на хора, за по-лесна работа с клиентите, за коопериране и поемане на по-големи задачи, за реална конкуренция на големите фирми.

 

Тези преимущества не са за пренебрегване. Използваме ли ги?

2. Наръчникът за гъвкава работа - направо от сайта на БАРР.

Както бе решено на последното Общо събрание на БАРР и отразено в плана на БАРР за 2004 г., материалът "Наръчник за гъвкава работа" в превод на български език, направен в проекта FLEXWORK, бе публикуван на уеб-сайта на БАРР http://www.bg-telework.org с линк от първата страница.

3. Flexible Working Survey 2004

Международно проучване направено у 165 жители на предградията, пътуващи всеки ден до работата си, направено на гарите New York City's Penn Station and London's Liverpool Street Station, намери че:

• 77% от тях биха предпочели да работят от къщи, ако техните работодатели им предоставят тази възможност;
• 86% от тях чувстват, че идеалната възможност за тях е да имат възможност да работят както у дома си, така и в офиса.  

Стресът, качеството на живота, взаимоотношенията с партньорите са ключеви за предпочитанието към дистанционната работа за мнозинството работещи: 

• 80% от тях считат, че тя ще намали стреса в тяхната работа;  
• 74% са убедени, че тя подпомага отношенията им с колегите;  
• 70% от работещите чувстват, че ако им бъде доверено да работят гъвкаво, тяхната производителност би се увеличила;
• 67% от работещите казват, че работата от разстояние би ги направила по-лоялни към техния работодател. 

 
Източник: Netilla Survey
http://www.netilla.com/pressRelease/release_83.htm

4. Европейски проекти, свързани с работата от разстояние

Поднасяме на вниманието на читателите (като един полезен информационен ресурс) списък на проекти, финансирани от Европейската Комисия, които имат отношение към работата от разстояние. Списъкът е публикуван на сайта http://www.etw.org. Линковете от имената на проектите водят до сайтовете им. Могат да се отворят с ctrl+click. На същия сайт http://www.etw.org на ETW има и списък на редица асоциации за работа от разстояние с линкове до сайтовете им.
ASSIST - a study of the potential substitution of IST for material consumption.
ATTRACT - advanced teleworking techniques for insurance agents and customers.
Beep - Work and Skills Better PracticeCases - Knowledge System
DEESD - case studies and research findings on the contribution of e-business to sustainable development.
ECATT - research on the prevalence of teleworking in Europe and case studies of teleworking organisations.
Emergence - estimation and mapping of employment relocation in a global e-economy
Euro-Telework - Euro-Telework has brought together organisations in all 15 member states of the EU, plus Norway, to encourage social dialogue and provide useful information for those involved in that dialogue at local, national or European levels. The project has been co-ordinated by the European Trade Union Confederation, ETUC, and focuses particularly on the needs of worker representatives and their organisations.
Families - research on the impact of ICT on work-family interactions
FlexWork - encouraging and supporting flexible working amongst SMEs in more remote and rural regions through development of services and tools
INTELCITY - a 'road map' of how ICT can contribute to sustainable urban development over the next 30 years
KISEIS - examining ways in which disadvantaged groups can be helped to participate in the information society
PROTELEUSES - fostering the introduction of teleworking tools in the services sector within 7 European countries
RESPECT- Professional and Ethical Codes for Socio-Economic Research in the Information Society
SASKIA - a 'road map' of sustainable ICT development over the next 30 years
SANE- has developed a unified framework for the design of a sustainable workplace
SEAMATE- Socio-Economic Analysis and Macro-modelling of Adapting to Information Technologies in Europe. The objective of this project is to make estimates, for the first time at a EU level, of the socio-economic impact of IST on the EU-15, Norway and Switzerland, founded on a dynamic macroeconomic analysis covering the EU countries and Switzerland with detailed treatment of industrial sectors. It will assess impacts on consumers/households, government and industry, with special consideration of the access of individuals to IST, the issue of 'info-exclusion'
SIBIS - statistical indicator development for 9 areas of the e-economy, one of which is "work"
STILE-STatistics and Indicators on the Labour market in the E-Economy
STAR - examining the socio-economic impacts of new technologies with specific reference to economic and employment opportunities
TERRA 2000 scenarios for the ways in the Networked Society might evolve and their implications for sustainability
WWW-ICT - pathways to improve equal opportunities, women's participation and their quality of life in or through ICT

5. Информация за работното съвещание през април 2004 г. по проекта EEEYMS от програма "Леонардо да Винчи" с участието на БАРР

Второто работно съвещание по проекта EEEYMS от програма "Леонардо да Винчи" се състоя на 15 и 16 април 2004 г. в Каряа, Финландия. БАРР, която е контрактор по този проект,бе представлявана от членовете на БАРР доц. д-р Илиана Николова, ръководител на катедрата по информационни технологии на Софийския Университет "Св. Климент Охридски" и от ст. асистент Евгения Ковачева от същата катедра.
Съдържанието на проекта EEEYMS бе изложено накратко в Бюлетин No. 1 от Януари 2004 г. и публикувано на български език на сайта на BAРР http://www.bg-telework.org в раздел "Бюлетини" (или пряко на http://www.bg-telework.org/bg/newsletter_01_2004.htm). Повече информация на английски език може да се намери на сайта на проекта: http://www.eeeyms.org .
На съвещанието бе направен анализ на списъка и съдържанието на курсовете за обучение, които трябва да бъдат разработени, както и на задачите за изпълнение от всеки партньор. Съгласувани бяха структурата на модулите и средствата за тяхната реализация. Особено внимание бе обърнато на спецификата на представянето на уроците в on-line режим и използването им в системи за гъвкаво обучение. Обсъдени бяха конкретните задачи за изпълнение до следващото работно съвещание, което трябва да се състои от 6 до 8 октомври 2004 г. в България. Партньорите са задължиха да актуализират плановете си за работа в съответствие с актуализирания план на проекта.

6. Аутсорсинг на ИКТ услуги в българската публична администрация

(Резюме на статията на Мартин Граматиков от Софийския университет "Св. Климент Охридски", катедра Публична администрация. Пълният текст е публикуван на сайта http://www.infosociety.bg/artShow.php?id=1250 ).

Явлението аутсорсинг навлиза все по-дълбоко в практиката на частните и публичните организации. В това отношение българската публична администрация не прави изключение и публикуваните в последните години шумни случаи на провали на ИКТ аутсорсинг (Национална здравно осигурителна каса, Централна избирателна комисия през 2001 г. и др.) дават достатъчно основания за провеждането на задълбочено и системно изследване на същността на аутсорсинга, използваните практики и факторите, които водят до успех, респ. неуспех на този вид партньорство между публичния и частния сектор.
В проведеното между юни-септември 2003 изследване аутсорсингът се концептуализира като възлагане на осъществяването на ИКТ услуги, необходими за организационната информационна система, за изпълнение от външен на организацията доставчик. Подобно определение на аутсорсинга се използва от голям брой изследователи на управлението на информационни системи и публичната администрация и се различава от няколко много тесни смисъла на понятието: аутсорсинга като писане на програмен код от чуждестранен доставчик и аутсорсинга като пълно възлагане на организационната информационна система към външен изпълнител. В контекста на аутсорсинг в изследването се дефинират и понятията за публична организация, информационна система, услуга и пр.
Изследването използва теоретичен модел за обясняване на явлението, базиращ се на теориите за управленското решение и по-специално на ограничената рационалност и теорията за принципала и агента. Двете направления обясняват вариацията в успешността на административното решение със степента и разпределението на информацията между страните по отношението. Някои от формулираните изследователски хипотези гласят, че информационната асиметрия и несигурност са фактори, които имат пряка връзка с вида на възлаганата ИКТ услуга, програмируемостта, измеримостта, продължителността и др. подобни характеристики на предмета на възлагането са пряко свързани с процеса на възлагането и имат отношение към степента на успешност.
С цел проверка на хипотезите беше събрана количествена и качествена информация чрез анкетиране и интервюиране на ИТ ръководители от администрациите на централните органи на изпълнителната власт в България от 106 министерства, държавни агенции, държавни комисии, изпълнителни агенции и публични организации, създадени със закон или постановление. Бяха интервюирани представители на 84 организации или 79% от цялото множество. Валидността и възпроизводимостта на събраните данни беше осигурена чрез методи като предварителна проверка на използвания инструмент, дискутиране на операционализациите на концепциите с колеги, измерване на статистики като Алфата на Кронбах и пр.
Данните сочат, че аутсорсингът е по-скоро правило отколкото изключение в централната публична администрация. 84% от изследваните организации сочат, че ползват в една или друга степен външен изпълнител за предоставяне на ИКТ услуги. Интересно е че 100% от министерствата и държавните комисии съобщават за използване на аутсорсинг, при изпълнителните агенции и държавните агенции този процент респективно е 83 и 86, докато при органите, създадени със закон и постановление, процентът е едва 68. Качествените данни показват, че именно в последната категория най-често се съобщава за слабо развита информационна система и съответно липса на интерес от страна на организационното ръководство за развитие на ИКТ инфраструктура. Изводът, който може да се направи е че с нарастване ролята на технологиите в дейността на публичната администрация ще нараства и значението на възлагането към външни изпълнители.
Публичните организации в България използват външен източник за относително стандартен набор от услуги. 93% от използващите аутсорсинг заявяват, че ползват достъп до Интернет въз основа на договор с частен доставчик или по Националната мрежа на държавната администрация. Във втория случай Интернет достъпът представлява изключително интересен пример за аутсорсинг, при който една публична организация (администрацията на Министерски съвет) играе ролята на външен доставчик на услуги за ползващите организации. Втората най-често възлагана към външен изпълнител услуга е инсталирането и поддръжката на приложения - 83%, докато разработката на софтуер и ИТ обучението се аутсорсват от 77% от публичните организации, в които се използват външни изпълнители за ИКТ услуги и функции. В съответствие с теоретичните предположения и световната практика дейности като стратегическо планиране и системна интеграция са приоритет на ИТ отделите в публичните организации. Според ИТ мениджърите логиката за това е важността на тези функции и нежеланието им да губят капацитета и възможностите си в тези сфери.
Интерес представлява факта, че според анкетираните аутсорсингът има по-скоро слаб потенциал за минимизиране на разходите за ИКТ услуги. В практиката и теорията на развитите страни именно ценовата ефективност на използването на външен източник на услуги поражда най-много спорове. Много ИТ ръководители от публични организации заявиха, че е спорно, доколко аутсорсинга може да понижи ИТ разходите поради ниската цена на труда в България. Данните от интервютата сочат, че в случая става дума за дилема между високо качество и висока цена и съответно ниско заплащане за по-нискокачествени услуги.
Комплексният характер на оценката на информационната система, анализа на състоянието и важността на ИТ услугите, преценка на разходите и ползите от вътрешно или изнесено осъществяване на тези услуги, планирането, осъществяването, контрола и оценката на процеса на аутсорсинг налагат възприемането на определени стратегии от ИТ ръководителите. Желанието за минимизиране на несигурността в отношенията с изпълнителя личи и от предпочитанията на ИТ мениджърите към детайлизирани и силно конкретни задания при обществените поръчки.
Една от стратегиите за минимизиране на риска от аутсорсинг е използването на повече от един доставчик на услуги - 70% от възлагащите организации имат между 2 и 5 доставчика, 17% имат между 6 и 10 и само 4% (n=3) имат над 10 доставчика. Интересно е че в 8% (n=6) има само един доставчик ИКТ услуги. От тези 6 организации 5 имат еднакъв профил - малки публични организации със слабо развити ИС. В пълния си текст изследването прави задълбочен анализ на взаимодействието на факторите, които влияят върху успешността на възлагането и въз основа на тази информация предлага рамка на административното решение при възлагане на публични ИКТ услуги. Рамката цели да подпомогне ИТ ръководителите и други ръководни кадри в публичните организации при определяне на организационна стратегия в различните фази на използване на външен доставчик на ИКТ услуги с цел постигане на възможно най-високо ниво на ефективност и ефикасност при разходване на обществените средства.

7. Европейската комисия ще удължи с четири години програмата Safer Internet

На 12 Март 2004 Европейската комисия предложи нова четири годишна програма Safer Internet plus на стойност петдесет милиона евро за повишаване на безопасността на Интернет за деца. Програмата обхваща периода 2005 - 2008 г. и ще се основава на работата на Европейския съюз от 1996 г. в областта на борбата с нелегалното и вредно интернет съдържание. Като включва новите медии и нови проблеми като "спам", програмата ще обхване и присъединяващите се страни и ще се концентрира по-силно върху крайните потребители: родители, възпитатели, деца. Програмата е насочена към мобилизиране на таланта в публичния, частния и доброволческия сектор с цел да се подготви силна кампания по въпросите на безопасността.
Четирите основни линии на действие са: борба с нелегалното съдържание; справяне с проблема за нелегалното и вредно съдържание (в това число спам); насърчаване на безопасна среда и повишаване на обществената информираност. "Децата трябва да имат правото да използват Интернет свободно, да чатят, да учат или да играят игри", коментира Европейският комисар за предприятията и информационното общество Ерки Лииканен. "Но за да се движат свободно онлайн, децата трябва да бъдат защитени от рисковете на това да бъдат експлоатирани или мамени от възрастните."

За повече информация: http://europa.eu.int/iap
Източник: http://www.infosociety.bg

8. Telework in Canada
If you want to telework, you've picked the right country. This is one place where you can hide out. Canada's population paucity of three people per square kilometre is outdone only by the two per of Australia, Mongolia, and Namibia. (China, by comparison, has 133, the United States 30.) Plop down at random anywhere in this country's 10 million square kilometres, and chances are you'll need a network to connect to the economic nexus.
Five years ago, Mary Louise and Shane MacIsaac plopped themselves down in just such a place: Utopia, Ont. (population 300). The story goes that back in the 19th century, it was the only spot in the area where the CN and CP railways - the "networks" of the era - intersected. Local farmers dubbed it Utopia because, from it, they could ship their grain anywhere.
A mere 100 kilometres north of Toronto, and just off the well-beaten paths to cottage country, Utopia is not exactly what you might think of as remote. But it's just far enough from big towns, and just tiny enough, to be ignored by purveyors of cable and digital-subscriber line (DSL) high-speed Internet. "It hasn't even got a store," Ms. MacIsaac says. "There is no town in Utopia."
Yet the MacIsaacs' story illustrates how telework can change people's lives. Five years ago, when still living near Barrie (pop. 150,000), Mr. MacIsaac was recovering from a severe case of Hodgkin's disease, including a two-kilogram tumour in his chest and enlarged lymph nodes across his body. After five rounds of radiation, physicians told him to forget about having children.
The MacIsaacs went for a drive one day and discovered a lovely home for sale in Utopia. "It had a pond, a stream, a beautiful tree in back, and two acres," Ms. MacIsaac says. They made their first big move. Their second was a miracle - they had a child, despite the doctors' predictions. The third was to leave their jobs at a transportation company in Barrie and start a home-based trucking business.
Initially, the business - Jenncorp Logistics, named after their daughter, Jenna - had no trucks. It was strictly a transportation broker, lining up shippers with freelance owner-operators. Trucking is a cut-throat business. A large chunk of it is controlled by major companies, but there are also thousands of independents and small operators all over North America. Drivers, having dropped a shipment, say, from Huntsville, Ont., to Kelowna, B.C., are especially anxious to return to home base with at least a partial paying load. Shippers, well aware of these dynamics, often request competitive bids for individual loads.
In this environment, information is competitive currency. The industry operating system is controlled by companies such as Mississauga-based TransCore Link Logistics, whose website delivers real time information on available loads across North America. Initially, Jenncorp used dial-up Internet to access the Link service; with no trucks of its own, it was in the relatively leisurely business of posting loads for bid by available truckers. But then the MacIsaacs decided to operate a couple of trucks of their own - and they found themselves in bidding wars for available loads.
"With dial-up, we missed nearly every load," Ms. MacIsaac says. "We were late by three or four minutes on every bid, and it was toasting us. We had to get broadband or we'd be out of business." In the absence of anything else, the only option available is Bell ExpressVu's DirecPC satellite service, and the MacIsaacs went for it.
The advantage of DirecPC is that it provides high-speed Internet anywhere in Canada. On the downside, you need to put in an ExpressVu TV satellite dish - even if you already have a dish from a competitor (such as Star Choice). Another potential obstacle is that it only provides communication "down" from the satellite. To send information from your computer to the Net, you also need a dial-up connection. Installing and operating the technology isn't always straightforward, either. It took Ms. MacIsaac a week to set up, with much time on the phone to ExpressVu support. (I had a similar experience a couple of years ago.) The ExpressVu folks say this will be fixed in a software release this spring.
ExpressVu service costs $69.95 for unlimited use ($10 less if you also pay for TV programming), plus the cost of dial-up - nudging $100 per month in all. Was it worth it? "As soon as we got high speed we could book loads as fast as anyone in Mississauga [the freight hub of Ontario]. Link's alarms [alert] us when a decent load comes through that meets our outbound and destination city criteria. But the big guys, with faster Internet access, still beat us half the time," Ms. MacIsaac says. Nevertheless, she now enjoys a small competitive advantage. "We're willing to go anywhere north of Barrie, but truckers from Mississauga don't. They charge more to go from Barrie to Toronto than from Toronto to Pennsylvania."
And it's not just home-based telework that's transforming the trucking business. It's also happening on the road, where drivers sleep in their cabs and eat at truck stops - only the truck stops now have Internet terminals. "Just last Friday," Ms. MacIsaac says, "a driver who was supposed to pick up a load for us in Portland got hit with a safety infraction. We found another driver, but his truck broke down. By then it was 3 p.m. in Portland and the shipper closes at 3:30. An independent trucker saw our posting on the Web in a truck stop and we made it."
Put it all together - family, home, and work - and, Ms. MacIsaac says: "I really do live in Utopia."
David Ticoll's new book is The Naked Corporation: How the Age of Transparency Will Revolutionize Business, written with Don Tapscott.
Източник: http://www.ivc.ca/news/2004/news_mar2004.htm