Представяме на Вашето внимание втория електронен бюлетин
на Българската Асоциация за работа от разстояние - БАРР за
2003 година.
Бюлетинът се издава месечно и има за цел да Ви предоставя
новостите, актуална информация за събития, семинари и конференции
в областта на работата от разстояние.
НОВИ КОНКУРСИ
Покана за проекти в Шеста Рамкова
Програма на Европейския Съюз
Шестата Рамкова Програма на Европейския Съюз стартира
през декември 2002 г. В направлението "Технологии
за информационното общество" ("Information society
technologies") се предвиждат два конкурса ("Calls"),
които изтичат през 2003 г.:
- Първи конкурс - обявен на 17 декември 2002 г. със срок (deadline)
24 април 2003 г. В областта на работата от разстояние в него
има едно тематично направление или, както е обявено, "Стратегическа
цел" ("Strategic Objective"), по която може
да се кандидатства с проекти: "Networked businesses and
government". За нея са предвидени 75 милиона Евро. Близко
до целите на БАРР е и тематичното направление "Technology-enhanced
learning and access to cultural heritage" с финансиране
в размер на 65 милиона Евро.
- Втори конкурс - очаква се да бъде обявен на 17 юни 2003
г. със срок (deadline) 15 октомври 2003 г. В областта на работата
от разстояние в него също едно тематично направление "Стратегическа
цел" ("Strategic Objective") в сферата на работата
от разстояние, по която може да се кандидатства с проекти:
"Applications and services for the mobile user and worker".
За нея са предвидени 60 милиона Евро.
За желаещите да се включат в първия конкурс вече е крайно
време да проявят интерес. Освен от сайта на Европейската Комисия:
http://www.cordis.lu/fp6
основните материали: самата програма "Information Society
Technologies 2003-2004 Work-programme" и двете ръководства
за писане на предложения за проекти в най-често използваните
случаи - "IST Specific Targeted Research Projects"
и "IST Specific Support Actions" могат да се изтеглят
и от сайта на БАРР: http://www.bg-telework.org
. Първият от тях - "IST Specific Targeted Research Projects",
съкратено STREP, е за проекти за изследоване и разработки,
вторият - "IST Specific Support Actions", съкратено
SSA - за проекти, насочени главно към прилагане и внедряване
на направени вече разработки.
БАРР препоръчва на своите членове и съмишленици да се включат
в конкурсите, като подберат подходящи партньори. Те могат
да ползват и системата IDEALIST (http://www.ideal-ist.net),
подпомагаща формирането на консорциуми.
Общо за програмата "Технологии на информационното общество"
са предвидени 3625 милиона евро за 5-годишния период на Шестата
Рамкова Програма (2003-2007 г.). Независимо от внушителния
размер на тази сума, съревнованието за финансиране на проекти
ще е много голямо и БАРР препоръчва на членовете си да се
включат в първите два конкурса, защото не е ясно, ще има ли
подходящи тематични направления през 2004 и следващите години.
Конкурс за набиране на експерти
за оценяване на проекти по Шеста Рамкова Програма Европейската комисия обяви конкурс за набиране на експерти
за оценяване на проекти по Шеста Рамкова Програма за научни
изследвания и технологично развитие на ЕС (2002-2006 г.),
с краен срок до юни 2006 г. Кандидатурите могат да се представят
директно от заинтересуваните учени или да се предлагат
от институции. Лица, които са били утвърдени за оценители
по Петата Рамкова Програма, следва задължително да се пререгистрират.
Информация по условията и регламента за участие в конкурса
е на разположение в Интернет на страница:
Министерството на образованието обявява конкурс за разработка
на научно-изследователски проекти по националните научни програми
Националните научни програми са утвърдени с решение № 15/09.01.2003
г. на Министерски съвет. Срокът за подаване на проектите е
21.04.2003 год.
НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА "ИНФОРМАЦИОННО ОБЩЕСТВО"
ЦЕЛ Целта на Националната научна програма "Информационно
общество" е да ускори развитието на информационното общество,
като създаде необходимите предпоставки за повишаване на качеството
на живот на всеки гражданин и подобри ефективността на действие
на държавната администрация и местното самоуправление, чрез:
1. Подкрепа на научните изследванията в онези области, които
оказват съществено влияние върху развитието на обществото
и икономиката на страната и ги превръщат в конкурентноспособни
общество и икономика, основани на знания;
2. Подобряване на качеството на научните изследвания в областта
на информационното общество и стимулиране на работата на изследователите
в мрежи, особено в контекста на европейската интеграция, както
и повишаване на тяхната квалификация;
3. Ускоряване на развитието на технологиите на информационното
общество и подкрепа на пазарно ориентираните дейности, целящи
внедряване на нови продукти и услуги на базата на съвременните
информационни и комуникационни технологии;
4. Подпомагане адаптирането на системите за образование и
професионално обучение към изискванията и възможностите на
информационното общество.
ПРИОРИТЕТИ Приоритетите за постигане на тази цел са:
1. Развитие на базовите научни изследвания в областта
на:
· Комуникационни, компютърни и софтуерни технологии, както
и мобилни, безжични, оптични и широколентови комуникационни
инфраструктури;
· Дружелюбни интерфейси;
· Ново поколение WEB-технологии (за създаване на цифрово съдържание
и за придобиване на знания, интелигентни интерфейси и визуализиращи
повърхности).
2. Създаване на иновативни приложения, насочени към:
· Сигурността и поверителността - защита и криптиране на данни,
авторско право и правата на личността, добре защитени и широко
използваеми smart-карти и биометрични средства;
· Социалните предизвикателства - създаване на "интелигентна
жизнена среда" и възможно най-широко включване на гражданите
в нея (здравеопазване, транспорт, околна среда, културно наследство,
свободно време);
· Новите предизвикателства в образованието, работата и бизнеса.
3. Развитие на изследванията на интердисциплинарна научна
основа, свързани с:
· Нови инструменти и приложения за решаване на комплексни
проблеми в науката, бизнеса и обществото;
· По-добро разбиране на природата на информационното общество.
НАЧИНИ НА ФИНАНСИРАНЕ
Възможните източници за финансиране във връзка с изпълнението
на Националната научна програма "Информационно общество"
са:
1.Национални
· Държавно финансиране - предвидени средства по бюджета на
националния координатор МОН и съизпълнителите - Министерство
на транспорта и съобщенията, Министерство на икономиката,
Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи
и Министерство на енергетиката и енергийните ресурси;
· Неправителствен сектор;
· Индустриален сектор;
· Собствени средства.
2. Международни
· Рамкови програми за научни изследвания и технологично развитие
на ЕС, Програма PHARE;
· Програма NATO Science;
· Европейска научна фондация;
· ЮНЕСКО;
· Световна банка;
· Предприсъединителни и структурни фондове на ЕС;
· Образователни програми на ЕС, програми SOCRATES и LEONARDO
· Други многонационални програми, подкрепящи развитието и
приложението на информационните и комуникационни технологии,
Европейска инвестиционна банка, Европейска банка за възстановяване
и развитие и др.
Проект на стратегия за въвеждане на ИКТ в средното образование
Министерството на образованието и науката на Република България
прие проект на Национална образователна стратегия по информационни
и комуникационни технологии с програма за реализация. Основната
цел на стратегията е полагането на основи и създаването на
допускаща неограничено развитие система за обучение по ИКТ
и прилагането и в областите на всички изучавани предмети в
системата на средното училище. Наред с възможностите за образование
и самообразование, които обществото предлага, училището носи
основна отговорност за осигуряване на адекватна съвременна
подготовка на младите хора. Стратегията изразява политиката
на МОН в тази насока. Програмата за осъществяване на стратегията
е изградена на модулен принцип, обединяващ основните акценти
на реализацията на стратегията, позволяващ нейното непрекъснато
обогатяване и усъвършенстване. За повече информация: http://www.minedu.government.bg/novini_new/IC
(ИЗТОЧНИК: пресцентър на МОН )
Ученето през целия живот - съвременната
концепция за образованието и обучението
През последните две години ученето през целия живот (Long
Life Learning) придоби значението на основен елемент в политиката
на европейските страни в областта на образованието и обучението.
В Амстердамския договор ученето през целия живот е посочено
като ръководен принцип на политиката на Общността в областта
на образованието и обучението и като допълващ елемент на политиката
на Общността в областта на заетостта. Нарасналата роля на
концепцията, свързана с необходимостта от предоставяне на
възможности за продължаващо, непрекъснато обучение, произтича
от стратегическата цел, която Европейският съвет дефинира
в Лисабон за превръщането на Европа в "най-конкурентноспособното
и динамично общество на познанието в света".
България се включи в общоевропейския процес на набиране на
мнения по Меморандума за ученето през целия живот (юни 2001
г.) - инструмент, разработен от Европейската комисия (ЕК),
като средство за изграждането на "всеобхватни стратегии,
преодоляващи традиционните различия в политическите отговорности,
свързани с младежта, образованието и обучението, а така също
със заетостта и социалното сближаване". В националния
консултационен процес се включиха представители на различни
министерства, неправителствени организации, висшите училища
и организации на работодателите и подготвиха материали за
разработването на националния доклад.
С подготовката на националните доклади завърши първият етап
от работата по разработване на общоевропейска политика в областта
на ученето през целия живот. На основата на разработените
национални доклади и обобщавайки заключенията, представени
в тях, Комисията подготви Комюнике "Да направим реалност
Европейското пространство за учене през целия живот"
(ноември, 2001 г.).
На заседанието във Фейра през юни 2000 г. Европейският съвет
поиска от страните членки, Съвета и Комисията, в рамките на
тяхната компетентност да "определят съвместими стратегии
и практически мерки с цел подпомагане на достъпно за всички
учене през целия живот". Тази препоръка на Съвета утвърди
ученето през целия живот като ключов елемент от стратегията,
изготвена в Лисабон, за превръщането на Европа в най-конкурентноспособното
и динамично развиващо се общество на познанието в света. Икономическите
и социалните промени, свързани с прехода към общество на познанието,
предоставят на Европейската общност (ЕО) и нейните граждани
допълнителни възможности за общуване, пътувания и работа,
но така също очертават и някои рискове, свързани с нарастващата
опасност от повишаване на неравенството и социалната изолация.
Мащабът на тези промени изисква радикално нов подход към образованието
и квалификацията. Нещо повече, сегашният несигурен икономически
климат подчертава още по-силно важността на ученето през целия
живот. Традиционните политики и институции се оказват все
по-зле подготвени да подпомагат гражданите за активно преодоляване
на последиците от глобализацията, демографските промени, цифровите
технологии и замърсяването на околната среда. Все още хората,
тяхното образование и компетентност са ключът към бъдещето
на Европа.
Какво представлява "ученето през целия живот"?
Резултатите от консултациите по Меморандума показаха необходимостта
от по-широка дефиниция на ученето през целия живот. Дефиниция,
която не се ограничава в чисто икономическия контекст или
просто в ученето за възрастни. Освен ударението, което се
поставя върху ученето от предучилищна до следпенсионна възраст,
ученето през целия живот би трябвало да обхваща целия спектър
от формално, неформално и извънинституционално обучение. Консултациите
очертаха и целите на ученето, включващи активното гражданство,
личната реализация и социалната интеграция, както и различни
аспекти, свързани със заетостта. Принципите, които укрепват
ученето през целия живот и посочват пътя за неговото успешно
въвеждане, подчертават централното място на учещия се, важността
на равните възможности, както и качеството, приложимостта
и съобразността на възможностите за учене.
