РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА РАБОТА ОТ РАЗСТОЯНИЕ*

1. ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ

В контекста на европейската стратегия за заетостта, Европейският съвет покани социалните партньори да сключат споразумения, с които да осъвременят организацията на работа, като включат и практики на гъвкава работа. С това се цели предприемачеството да стане продуктивно и конкурентноспособно и да се постигне необходимия баланс между гъвкавостта и социалната сигурност.
Европейската комисия, на втория етап на консултации със социалните партньори по въпросите на модернизацията и подобряването на трудовите отношения, покани социалните партньори да започнат преговори и за телеработата (работата от разстояние). На 20 септември 2001 г., Европейската конфедерация на профсъюзите - ETUC (и комитетът за връзка EUROCADRES/CEC), Съюзът на конфедерациите на индустриалците и работодателите в Европа/Европейската асоциация на занаятчиите и малките и средни предприятия - UNICE/UEAPME и Европейският център на предприятията с обществено участие и предприятията от основен икономически интерес - CEEP обявиха, че възнамеряват да започнат преговори с цел постигане на споразумение, което да се прилага от членовете на договарящите се страни в страни-членки на ЕС и в страните от Европейската икономическа зона.

---------------
* Превод на ВИРТЕХ ООД за проекта FLEXWORK http://www.flexwork.eu.com. Преводът е от сайта на Европейската конфедерация на профсъюзите - ETUC:
http://www.etuc.org/en/index.cfm?target=/en/press/releases/colbargain/teleworkagr2.cfm.

По този начин те искат да допринесат за подготвяне на прехода към икономика и общество, базирани на знанието, както бе договорено от Европейския съвет в Лисабон.

Работата от разстояние обхваща широк и бързоразвиващ се спектър от условия и практики. Ето защо, социалните партньори избраха такова определение на работата от разстояние, което включва различни форми на обичайната работа от разстояние.

Социалните партньори разглеждат работата от разстояние както като начин, по който фирмите и обществените организации могат да модернизират организацията на работата, така и като начин, по който служителите могат да съчетаят работата и социалния живот и по който получават по-голяма автономност при изпълнение на задачите си. Ако Европа иска да се възползва по най-добрия начин от възможностите на информационното общество, то тя трябва да насърчи тази нова форма на организация на работата по такъв начин, че гъвкавостта и сигурността да вървят ръка за ръка, в резултат на което ще се подобри качеството на работа, като също така се създадат повече възможности на трудовия пазар за хората с увреждания.

Това доброволно споразумение има за цел да установи обща рамка на европейско ниво, която да се прилага от членовете на договарящите се страни в съответствие с националните процедури и практики, характерни за управлението и труда. Договарящите се страни също така приканват техните организации-членки от страни-кандидатки за членство в ЕС да прилагат това споразумение.

Прилагането на това споразумение не е законно основание да се понижи общото ниво на защита, което се осигурява на работещите в сферата на дейностите по това споразумение. Когато прилагат това споразумение, членовете на договарящите се страните ще избягват ненужното натоварване на малките и средни предприятия.

Това споразумение не отнема правото на социалните партньори да сключват на съответното ниво, включително и на европейско ниво, споразумения, които адаптират и/или допълват това споразумение по такива начини, които взимат предвид специфичните нужди на съответните социални партньори.

2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ОБХВАТ

Работата от разстояние е форма на организиране и/или извършване на работа в рамките на трудово правоотношение, при която се използват информационни технологии, като при тази организационна форма работа, която може да бъде извършвана и в помещенията на работодателя, се изнася извън тях като правило.

Това споразумение обхваща и телеработниците (работещите от разстояние). Телеработник е лице, което извършва работа от разстояние, съгласно дефиницията по-горе.

3. ДОБРОВОЛЕН ХАРАКТЕР

Работата от разстояние е доброволна както за работещия, така и за съответния работодател. Работата от разстояние може да бъде включена в първоначалната длъжностна характеристика на даден служител или да бъде уредена като доброволна договореност по-късно.

И в двата случая, работодателят осигурява на телеработника необходимата информация в писмена форма в съответствие с Директива 91/533/EEC, включително информация за наличните колективни споразумения, описание на работата, която ще се извършва, и т.н. Поради спецификата на работата от разстояние, обикновено е необходима допълнителна информация в писмена форма по въпроси, които засягат отдела в предприятието, към който ще работи лицето, кой е неговият пряк ръководител или други лица, към които могат да бъдат отправяни въпроси от професионално или лично естество, форми на отчетност и т.н.

Ако работата от разстояние не е включена в първоначалната длъжностна характеристика и работодателят направи предложение за работа от разстояние, служителят може както да приеме, така и да отхвърли това предложение. Ако служителят изяви желание да премине на работа от разстояние, работодателят може както да приеме, така и да откаже подобна молба.

Поради факта, че работата от разстояниета само модифицира начина, по който се извършва работата, преминаването към самата работа от разстояние като такава не засяга наемния статут на телеработника. Отказът от страна на работник да извършва работа от разстояние не е основание за прекратяване на трудовото отношение или за промяна на условията на трудовия договор на съответния работник.

Ако работата от разстояние не е част от първоначалната длъжностна характеристика, решението за преминаване към работа от разстояние може да бъде отменено чрез индивидуално и/или колективно споразумение. Отменянето може да предполага връщане на работа в помещенията на работодателя по молба на работника или на работодателя. Условията на отменяне се определят с индивидуално и/или колективно споразумение.

4. УСЛОВИЯ НА НАЕМАНЕ

По отношение на условията на наемане, телеработниците се ползват със същите права, гарантирани от съответното законодателство и колективни споразумения, които имат и работещите в помещенията на работодателя. От друга страна, за да се вземе предвид спецификата на работата от разстояние, могат да са необходими и конкретни допълващи колективни и/или индивидуални споразумения.

5. ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ

Работодателят носи отговорност да предприеме необходимите стъпки, по-специално по отношение на софтуера, за да гарантира защита на данните, които телеработникът ще използва и обработва за професионални цели.

Работодателят уведомява телеработника за всички съществуващи законови нормативни актове и фирмени правила по отношение на защитата на данните.

Телеработникът носи отговорност да спазва тези правила.
Работодателят уведомява телеработника конкретно за:

    - ограничения за използването на информационното оборудване и средствата като Интернет,
    - санкциите в случай на неспазване на правилата.

6. ЛИЧЕН ЖИВОТ

Работодателят уважава личния живот на телеработника.

Ако бъде инсталирана някаква система за наблюдение, тя трябва да бъде съобразена с целта и въведена в съответствие с Директива 90/270 за устройствата за дисплей.

7. ОБОРУДВАНЕ

Всички въпроси по отношение на оборудването за работа, отговорността и разходите се определят ясно преди започване на работата от разстояние.

Като общо правило, работодателят трябва да осигури, инсталира и поддържа оборудването, необходимо за редовна работа от разстояние, освен ако телеработникът не използва свое оборудване.

Ако работата от разстояние се извършва редовно, работодателят компенсира или покрива разходите, причинени пряко от работата, и по-специално разходите, свързани с комуникациите.

Работодателят осигурява на телеработника необходимото оборудване за техническа поддръжка.

Работодателят носи отговорност по националното законодателство и колективните споразумения за разходите за загуби и вреди, нанесени на оборудването и данните, използвани от телеработника.

Телеработникът се грижи добре за осигуреното му оборудване и не събира или разпространява незаконни материали по Интернет.

8. ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ

Работодателят носи отговорност за защита на професионалното здраве и безопасността на телеработника в съответствие с Директива 89/391 и съответните поддирективи, националното законодателство и колективните споразумения.

Работодателят уведомява телеработника за политиката на фирмата по отношение на професионалното здраве и безопасността и по-специално за изискванията за устройствата за дисплей. Телеработникът трябва да прилага политиката за безопасност правилно.

За да се увери, че съответните разпоредби за здравето и безопасността се прилагат правилно, работодателят, представители на работниците и/или съответните власти трябва да имат достъп до мястото за работа от разстояние в рамките на националното законодателство и колективните споразумения. Ако телеработникът работи от дома си, за да бъде осигурен такъв достъп, е необходимо предварително уведомяване и съгласие от страна на телеработника. Телеработникът може да иска провеждането на посещения с цел инспекция.

9. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА

Телеработникът определя организацията на работното си време в рамките на съответното законодателство, колективните споразумения и фирмените правила.

Стандартите за натоварване и ефективност на телеработниците са същите като стандартите за работещите в помещенията на работодателя.

Работодателят взима мерки, за да не бъде изолиран телеработникът от останалите служителите на фирмата, като например му дава възможност на телеработника да се среща редовно с колеги и му осигурява достъп до фирмена информация.

10. ОБУЧЕНИЕ

Телеработниците имат същия достъп до обучение и възможности за професионално развитие, какъвто имат работещите в помещенията на работодателя, като по отношение на телеработниците се прилагат същите стандарти за оценка, които важат за останалите работници.

Телеработниците получават нужното обучение, съобразено с техническото оборудване, което имат на разположение, и с характеристиките на тази форма на организация на работата. Началникът на телеработника и неговите преки колеги могат също да се нуждаят от обучение за тази форма на работа и нейната организация.

11. ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С КОЛЕКТИВНИТЕ ПРАВА

Телеработниците имат същите колективни права, каквито имат работещите в помещенията на работодателя. Пред общуването с представители на работниците не се поставят никакви пречки.

За тях важат същите условия за участие и възможност за избор в органи, които представляват работниците или осигуряват представителство на работниците. Телеработниците се включват при изчисляването на прагове за органи с представителство на работниците съгласно европейското и национално законодателство, колективните споразумения или практики. Учреждението, към което ще се води телеработникът, за да може да упражнява колективните си права, се посочва от самото начало.

Представителите на работниците се уведомяват и с тях се водят консултации при въвеждането на работа от разстояние съгласно европейското и национално законодателство, колективните споразумения и практики.

12. ПРИЛАГАНЕ И ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ПРОЦЕСА

В контекста на член 139 от Договора за ЕС, това европейско рамково споразумение ще се прилага от членовете на UNICE/UEAPME, CEEP и ETUC (и комитета за връзка EUROCADRES/CEC) в съответствие с процедурите и практиките, характерни за управлението и труда в страните-членки.

Прилагането ще бъде направено в рамките на три години след датата на подписване на това споразумение.

Организациите-членки ще се отчитат за прилагането на това споразумение пред ad hoc група, определена от договарящите се страни съгласно отговорността на комитета за социален диалог. Тази ad hoc група ще изготви съвместен доклад за действията, предприети по прилагането. Този доклад ще бъде изготвен в рамките на четири години след датата на подписване на това споразумение.

Ако възникнат въпроси по отношение на съдържанието на това споразумение, съответните организации-членки могат поотделно или съвместно да се обърнат към договарящите се страни.

Договарящите се страни ще преразгледат споразумението пет години след датата на неговото подписване, ако е отправена такава молба от договаряща се страна.

Брюксел, 16 юли 2002 г.

Емилио Габалио,
Генерален Секретар на ETUC
(От името на делегацията на профсъюза)

Жорж Якобс, Андреа Бонети,
Президент на UNICE Президент на UEAPME

Райнер Пласман,
Генерален Секретар на CEEP